АннА Мария

“Изкуството ни позволява да се намерим и да загубим себе си едновременно.”

AnnA Mariya

Stanoeva

Традициите на България, красотата на простите и хармонични, човешки отношения от старите времена, които придават на композициите разказвателен и типично илюстративен подход. Приказното, легендарното, мистичното, облечено в пищни, старовремски дрехи, в пейзажа на планината и градината, украсено с орнаментика, и декоративност. Одухотворени лица, от ясното и осъзнато чувство за древност, това е моята среда на творческия ми потенциал.

Осъзнаването на принадлежност към коренова система, която е толкова стара и далечна във времето е процес дълъг и бавен, за много бързащ и увлечен човек, от модерното и високо- технологичното. Връщането назад понякога се оказва най-ползотворното и пълноценнопътуване към себе си.
 

                        Най - нови

У мен винаги са съжителствали две същности,едната на съзерцаващия,опиянен от лиризъм поет и другата – на самобитния наблюдател – художник, страстен и егоистичен колекционер на визия. Денят, в който, тези, две половини започнаха да съжителстват мирно, бе и рожденото начало на нещо ново. Израснала съм в град, който подхрани чувството ми за свобода и независимост, който даде криле на въображението ми, сила на чувствата и пълнота на мислите. Безкрайният хоризонт на морето кара хората да се усещат освободени и устремени към мечти.

Така, че аз съм непоправим мечтател.

В този град, където е открито едно от най - старите европейски, златни съкровища, са родени или живеят, и творят, някои от важните личности – съвременни автори и художници, повлияли на неукрепналия ми, младежки, вкусов регистър. Те са и хората, формирали от разстояние, творческия ми път и насоки. Това са Стоимен Стоилов, Явор Цанев, Милко Божков, Георги Лечев има и мн. /Други,които не мога да изброя поради безсилие на паметта,но не и поради пренебрежение/ Малко по-късно, преподавателят ми в гимназията Цветан Савов,повлия много силно на процеса ми на съзряване като художник, и допринесе за житейските ми принципи, както и за принципите,приложими в изкуството. Несъмнено голяма роля изиграха за мен професорът ми в академията, където изучавах илюстрация. Професор Христо Нейков бе човекът,който отвори очите ми за за красотата на българския фолклор, както и за ценната, вдъхновяваща сила на старите майстори/Васил Стоилов, Иван Милев, Борис Георгиев, Владимир Димитров – Майстора и мн. др. /

И накрая бих казала: „ Неведоми са божиите пътища на всеки творец!”. Благодарна съм на
всички, които ми помогнаха да открия, че не целта е важна, а пътя към нея. За мен пътят все още продължава – все по-вълнуващ и все по-труден.

                      Новини и събития

Email

Instagram

Facebook

АннА 

Мария